- Простатната жлеза има три основни състояния – доброкачествено увеличение – аденом, злокачествени промени – карцином/рак/ и възпаление – простатит. Понякога при биопсия се откриват тъкани от простатата, които са претърпели междинни промени – между доброкачествена и злокачествена тъкан. Такава тъкан се нарича преканцероза или предракова тъкан.
- Простатната жлеза не е автономен орган, не е отделена от съседните тъкани и няма свои собствени граници. Такива граници се създават, когато жлезата се отделя от анатомията на пикочополовата система, както е при радикална простатектомия. Този факт е в основата на диагностиката и лечението на простатата – да се диагностицира и лекува цялата пикочополова система при мъжа.
- Диагностиката на простатата е планова, а не спешна – изисква търпение и от двете страни – и от лекаря, и от пациента.
- Диагностиката на простатата има две основни и общи цели – здраве и качество на живот на мъжа. Здравето изисква ранна диагностика на рака на простатата. Качеството на живот изисква удовлетворение от уринирането и сексуалния живот.
- Простатната жлеза е динамичен орган, който се променя с времето. Това налага периодична диагностика, особено след 50 годишна възраст.
- Ракът на простатата може и трябва да бъде изпреварен.
- Ракът на простатата трябва да бъде открит когато е диагноза, а не болест.
- Простатната жлеза е единственият орган, който има туморен маркер за ранна диагностика – простатоспецифичен антиген.
- Всеки мъж има свое индивидуално състояние на обема на простатата и на стойностите на простатоспецифичен антиген. Тяхното значение се тълкува от уролога.
- Всеки диагностичен метод има своето значение за крайната диагноза. Неизвършен метод – пропусната полза за пациента.
- Задълбочената диагноза може да постигне успешно лечение или диагнозата определя лечението.