Пикочният канал – уретра – е повод за диагностика и лечение предимно при мъжете. Жените страдат значително по-рядко от проблеми с пикочния канал. При тях дължината на уретрата е около 2-3 сантиметра. Най-често проблемите са стенозата или стеснението по рождение при момичета и млади жени, или образуване на полип от доброкачествена тъкан на изхода на уретрата при възрастни жени в менопауза.

Пикочният канал при мъжете е дълъг около 15-20 сантиметра. През него се отделя урината и спермената течност по време на семеизпразването/еякулация/. Пикочният канал може да има вродени изменения, придобити изменения следствие травми, възпаление или проведени операции. Уретрата на мъжа е много лесно ранима и много уязвима поради тъканта, от която е образувана. Това може да се има пред вид при избор на операция на простатата или пикочния мехур. При ендоскопските операции – трансуретрални – инструментите се въвеждат през уретрата, за да достигнат до простатата или пикочния мехур. Също по този път се въвеждат и инструментите, с които се достига до уретерите/пикочопроводите/, а оттам и до бъбрека. Така се разбиват камъни в горната част на пикочната система.

Уретрата при мъжа участва в акта на уриниране. Тя трябва да осигурява безпрепятствен и широк път на урината. За доброто разбиране на диагностиката и лечението на пикочния канал според мен е важно, да се има пред вид следното – пикочният канал не е отделен анатомичен орган и не може да бъде отстранен от пикочната система. Той представлява път на урината, покрит от много тънък слой тъкан – предимно преходноклетъчен епител, и по цялото си протежение е обхванат отвън от части на пикочополовата система. Тези части са: простатната жлеза, спонгиозното тяло на половия член и неговия край на главата на половия член. Когато има стеснение на този път на урината, струята се затруднява и пациентът уринира трудно, с напъни и с тънка струя. Диагностиката на уретрата е възможна чрез няколко метода. Първо оглед на външния отвор. Второ – въвеждане на ендоскоп в нея – уретроскопия, трето чрез изпълване на уретрата с контраст – уретрография, и четвърто чрез урофлоуметрия- уред за документиране на силата на струята при уриниране. Най-информативен, но все пак инвазивен метод, е уретроскопията. Тя може да се извърши с твърд оптичен инструмент – цистоскоп, както и с гъвкав оптичен инструмент – флексибилен ендоскоп/цистоскоп/. Флексибилният ендоскоп не изисква анестезия за болния. Това е предимство, защото пациента заедно с уролога виждат диагнозата по време на изследването.

В ежедневната практика най-често се срещаме със стеснението/стриктура/ на уретрата. Този проблем се лекува чрез трансуретрална ендоскопска операция – уретротомия.  Разширяването/дилатация/ на пикочния канал при мъжете се практикува в редки случаи и няма траен ефект. Извършват се и отворени операции с пластика от тъкан от устната кухина, която се имплантира на мястото на стеснението. При някои случаи в уретрата може да се постави и стент, който я подържа достатъчно широка. Стентът се сменя на около 2 години.