Биопсия на простатната жлеза/отнемане на тъкан от простатата за диагноза/ е доказателствен метод при подозрение за рак на простатата. Това подозрение възниква от извършените диагностични методи – простатоспецифичен антиген, ректално туширане, трансректална ехография, магнитен резонанс на простатата.
Не съществува друг доказателствен метод за диагноза на простатната жлеза. При някои пациенти, рискови за класическа биопсия, може да се извърши Уринен генетичен неинвазивен тест СелектМдх, за определяне наличие на агресивен рак на простатата.
Биопсията се извършва по два начина – през правото черво/ректум/ или през перинеума – трансректална или трансперинеална биопсия.
Биопсията се извършва най-често през ректума/анус и правото черво/ – трансректална биопсия – чрез трансректален трансдюсер/сонда/, чрез който се извършва и прегледът на жлезата. Върху тази сонда се закрепва тръбен водач, през който се въвежда специална игла. Иглата е конструирана да отнема тъкан. Тази игла се задейства най-често от автоматичен биопсичен пистолет.
Цел на биопсията на простатната жлеза:
- Да докаже или отхвърли рак на простатата.
- Да определи, къде в жлезата се намира ракът. Това се нарича Локален стадий на рака на простатата.
- Биопсията няма за цел, да докаже проникване на рака в капсулата на жлезата.
За да се изпълнят тези цели, простатата се разделя на шест региона – три от левия и три от десния дял. Нарича се „Секстантна“ биопсия. Среща се и като системна биопсия. В началото на нейното прилагане са отнемани общо шест материала, по един от всеки участък. Днес се препоръчва отнемане на осем до 12 материала. По преценка на уролога може и повече пункции. Независимо от това методът продължава да се нарича „Секстантна“ биопсия, но вече „разширена“. Запазва се смисълът на техниката – от шест /секстантна/ участъка на простатната жлеза. От всеки от тях се отнема най-често два или повече материала според големината на жлезата. Всеки материал се описва и обозначава отделно, което е от основно значение за избор на лечебен метод.
Прилагат се и други биопсични техники, като например така наречената „Сатурационна“ биопсия – отнемане на много материали от единия и от другия дял на простатната жлеза. Извършва се, когато първата- системната биопсия – не е доказала рак.
Днес популярност придобива така наречената „Фюжън“, /смесена/ биопсия. Фюжън биопсията е втори избор на метод, когато първата системна биопсия не е дала резултат. Извършва се, когато от трансректалния ехографски преглед не е намерен съмнителен за рак участък, но от проведения Магнитен резонанс се намира такъв участък. При тези случаи урологът наслагва, смесва, припокрива, образа на простатата със съмнителния участък за рак от магнитния резонанс с образа на простатата от трансректалния ехограф по време на биопсията. Това е възможно само чрез определен вид ехографски апарати. При тази техника биопсичната игла прониква в простатата през перинеума/кожата между тестисната торбичка и ануса/. Нарича се Перинеална биопсия на простатна жлеза. Фюжън биопсията е високотехнологична, изисква анестезия и специализирана апаратура, поради което не е първи метод на избор в ежедневната практика.
Биопсията на простатната жлеза е достъпен за извършване метод, но с високо техническо и диагностично изискване. В постигане на крайния резултат участват поредица от специалисти и обстоятелства. Те са: уролог-опертор и операционна медицинска сестра, анестезиолог и анестезиологична медицинска сестра, консултант интернист, медицинска сестра в отделението, патологоанатомична лаборатория с патологоанатомичен лаборант за обработка на материалите, патологоанатом за поставяне на окончателна диагноза, лекуващ лекар – уролог за оформяне и подготовка на документите за представяне на окончателния резултат пред онкологична комисия, санитари на всички нива.
Биопсията на простатата е индивидуално умение за всеки уролог. Той е пряко ангажиран за постигане на качествена диагноза за своя пациент. Всеки уролог определя показанията за биопсия от своя опит и знания.
Биопсията на простатната жлеза е доказана процедура в световната практика и противопоказанията за нея са сведени до изключения. Тя не води до разпространяване на рака, както и до неговото по-бързо развитие. Внимание изискват възрастните и увредени пациенти, над 75-80 годишна възраст.